№ 69 Обичам, когато прозорците плачат

май 13, 2024

№ 69

Обичам, когато прозорците плачат, а вятърът скитник сълзите суши.
Дърветата с клони за сбогом как махат и шепнат молитви за слънчеви дни.

Обичам, когато земята се къпе и жадно поглъща небесния дар.
Как в локви суетно се гледат звездите, съзнаващи сякаш среднощния чар.

Във дяволски танц, как се гърчи гората и песни гробовни във мрака звучат.
Тревата невярващо утрото чака, от танц уморена своя сън да заспи.

С беззъба усмивка изгрява луната, доволно развя своя бял кринолин.
Кокетно засвети, намигна на някой, царица звезда в своя звезден пчелин.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!