№ 7 ПЛАНИНА

май 10, 2023

№ 7

ПЛАНИНА

Но защо ли планината още бави се, не идва?
Не помръдва, а реката бистри бързеи разсипва
и въртулки, и подскоци бързо-бързо преломяват
стръмнината – дълга урва неусетно се снишава.
Продължава да се спуска. Стига шеметно стъпало,
от което по-надолу, като птица полетяло
се търкаля висинето на кълбо от синя прежда
и току-виж планината след реката те повежда.
Водоносна е. Богата! Куп дисаги мъкне вяло,
а товарът на гърба й е богатство оцеляло
и защото не признава път, из мрачни урви скита,
а потайните си мисли с кукувича прежда сплита.
Тя е нещо като веда, като вещица и фея –
зиме лед с вихрушки срича, лете светло се променя
и постила вдън високо куп поляни с лайки ситни,
а пък другаде разпръсква семена и билки китни.
Тя лекува. И тогава, заклинания изрича
из дъбравите, където тънколистен звук извлича
и не знаеш кой говори – славеи ли нижат шарки,
или совите ушати сричат в сенки на шишарки.
Ветрила от папрат свива и със август се сговаря
още малко да лудува и багажа си да стяга,
че тревата се задъхва, с дива мента се лекува,
а равнецът избледнява и отдавна недочува.
Има грижи вековечни и заръките си дава,
но дори да е заета, гордостта си не оставя
и стои с високо рамо, поизгърбена от старост
в снегове накуп събрали величавата й цялост.
Планината не помръдва! Тя е дишаща грамада.
Ще опитам да я чуя, или просто да остана –
звук в заглъхнало усое, ек от дол с дълбока пазва.
Просто трябва да съм тука. А пък тя да ми приказва.