№ 7 Жътва

май 12, 2022

№ 7

ЖЪТВА
крехко нещо е животът
като нежен стрък попарен от роса
повит в мъглата утринна
обичам да седя в тревата независимо от времето
и да пия с очи мъдростта на природата
да гледам отблизо как животът се ражда и умира
да се вслушвам в сезоните – безмилостно точни
те ни учат на живот чрез смъртта
показват ни колко сме временни
и че никой няма да види първия и последния изгрев
понеже тъкмо сме узрели
настъпва време за жътва и жътварят идва да ни окоси
и както полюшващият се клас рухва изпод сърпа му
без значение дали е готов – и ние умираме
зрели или не
само Бог е неизменен в себе си
затова да се учим от него
да бъдем неизменни в изменчивостта си
и да оставаме верни на живота
да го търсим дори в мига на умиране

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!