№ 70 Димитровден

май 12, 2022

№ 70
ДИМИТРОВДЕН
Цял ден текоха онези прашни стада
и в руната им дремеше зимата,
реката пресъхваше като женска гърда,
сълзеше тиха, неутешима.

Подобно невеста чакахме първия сняг
да слезе с було високо и чисто,
но ни опари гарванов грак,
вой се търкулна от урва скалиста.

И видях как прострелян вълк единак
търси тиха поляна смъртта си да скрие,
в преизподнята от кал и от мрак
с нозете си тъжни и немощни риеше.

Жадуваше пристан сред свирепия свят,
откъдето душата му тежка да литне,
приживе бе от зимните хали опят,
днес гроб му застилаха снежинките ситни.

И някак за мене самия жегна ме жал,
къде да намеря поляна и аз за душата си тежка?
Прониза ме мисъл като тъмен кинжал –
и поетите никога не ги убиват погрешка.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!