№ 71 Вечерна нежност

май 13, 2024

№ 71

ВЕЧЕРНА НЕЖНОСТ

Навън дъждът бърбори си във мрака
и мрежа за несретници крои.
Тъгата ти навярно той оплаква,
която от сърцето пак струи.

Сеячите зърното си прибраха
и грижите им са на огън слаб.
Недей оставя пътника без стряха,
на гладния подай вода и хляб.

Опече ли ми питка ритуална,
нали си спомняш— снощи обеща?
Стоиш пред мене приказно реална,
на лунния отблясък пред пещта.

Спусни ми стълба от душата крехка,
изплетена от твоите коси.
Над пропаст ще ми трябва за утеха,
от зимен мраз със жар ще ме спаси.

Сърцето ми е пак на нощна стража
и бие в такт с конете на кръвта.
Не ще успея всичко да ти кажа,
но думите за обич не пестя.

Дочакай ме за чувственото лято
и аз ще си призная— има Бог…
Надеждата е птицата, която
достига винаги плода висок.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!