# 72 Чинарът

май 27, 2021

Чинарът

Една вечер, струваше ми се поредната,
от безбройна редица,
прочетох за чинар на над шест столетия.
Растял в едно село,
в което на пръв поглед нищо не се случвало.
Зачудих се – дали е изморен? Дали си спомня
своите преображения, както и –
с какво ли е заслужил своите години?
Разказват за отчупен преди време клон,
паднал бил по време на буря и бил
дарен – да стопли местната църква.
Дори това е достатъчно, но има
и още. Когато мъжете почнали
да цепят клона, разказват,
в сърцевината му се явили няколко букви.
Дали буквите са писани преди век,
от човек, или било естествено явление – тук
няма ясен отговор. Както и на това – веднъж,
било горещо и сушаво, а от чинара потекла вода.

Представям си птиците, кацали по клоните,
множество от тях, всеки ден, години наред.
И песните, извивали в усмивка някое листо.
Мислено изтъкавам килим от кълбетата мъх,
обрасвал кората му през годините –
простира се надлъж и нашир, и може би
би стигнал за божествена наметка.

Разцепен от гръм, или пожар,
чинарът стои и невидимо диша.
Птици го кацат и така го обичат,
че вероятно и той вече е птица.

Гласуването за 2021г приключи.