№ 72 Пътуване

май 10, 2023

№ 72

Пътуване

Студени пръски
по измокрения шлифер
и очи
вперени в здрача.
Един брой тяло,
един брой его
и множество комплекси,
тук е всичко!

Часовете се процеждат.
и като прашинки
от глухарче
въздигайки се падат.
Неспокоен дъжд,
постоянно се завръща
все към пейката зелена
отново тук.

Мокри първи капки
по джобния роман
и жадувам
идването на часа.
А всяко следващо дихание
отслабва по мъничко –
и губи се в нощта
самотно.

Безкрайност
в своя апогей,
СЕГА!
Пътник
чакащ своя влак
на грозната,
невзрачна гара,
и това съм АЗ.

Порой
напомнящ за сълзи,
но поне
е Неутрален.
Истински самотен
чакам да измина своя път.
А пътеката е винаги
ЕДНА.