№ 73 Комета

май 10, 2023

№ 73

КОМЕТА

Ако днес си отида дали съм заслужил, следата ми да е комета?

Дали слабостта си посрещнах смирено, за да се чувства до болка приета… Колко разбраха защо се събуждам и колко ме хвалеха, за да сме близки? Колко таланти показах и колко спестих си уплашен от слухове ниски…

Много ръце засърбя ги за моето и много усмивки ги чух да ме лаят. Много езици с придворна кариера, труда ми мечтаеха да оправдаят. Много корони със злато пропуснах, за да съм верен на своя калпак

и много, ама много се радвам, че го направих и бих го направил със сигурност пак!

Кажи отражение криво дали в мене виждаш усилията да бъда ведър?! Кажи ежедневие сиво дали пък не съм на контрастите винаги щедър?! Замълчете щурци за момент, за да чуете припев човешки!

Не лъжете звезди, не лъжете. Признайте, че светят и вашите грешки…

Ако днес си отида дали съм намерил най-сложните си въпроси?

И ако не съм ги намерил, тогава поезийо, ти ми кажи за какво си… Ако утре остана дали ще си мисля, какво ще е ако днес си отида… И ако жумя пред слънцата за мен, позволи ми с душа да ги видя.