# 73 Небесният блогър

май 27, 2021

Небесният блогър

Небесният блогър се взираше в празния Днес.
Претърсваше утрото – нямаше нищо за четене,
само един неримуван тържествен адрес,
хвалещ слънцето за подранилото светене.

Зад слепия облак дебнеше пак херувимът –
снимаше тайно една прелъстена злина,
безсрамно открита насред човешката зима…
А блогърът търсеше човешка, добра новина.

Ала отдолу пристигаха само колети с вини,
явно белите гълъби бяха си взели почивка…
Небесният пишещ отвори архив „Новини“,
но се спря – там, отдолу, една парцаливка

беше гушнала малко дете със икона,
бледа, покаяна, с две уморени мечти,
блогърът се замисли дали да я кръсти Мадона.
И някак съвсем нетържествено взе да вали.

Бе прозаично да гледаш от небесните порти
как Танатос и Хадес си чакат нейния час –
на жената, която избяга от хиляди смърти
за да може да чисти с парцали хорския грях.

Мина време и Днес се търкулна в безкрая,
а в човешкото село невярващи дете и жена
прегръщаха щастие. И дори и не знаеха
че те са голямата, добра новина.

Гласуването за 2021г приключи.