№ 74 НЕ СИ МЕ СРЕЩАЛА ТАКЪВ

май 12, 2022

№ 74

НЕ СИ МЕ СРЕЩАЛА ТАКЪВ

Каква река течаща е небето –
ритмична, несъзнавана –
окъпала във възклицанията си
ония богове на лятото,
които бяха твърде благосклонни
към младите ми пориви.
Фрагменти от това небе
надничат през очите ми,
и толкова да те е страх
от чаеното розово във ирисите,
че хукваш по пукнатините на асфалта,
оставяйки следи от кървави глухарчета
по бдителните си подметки.
Сънува ти се в чернобяло кубчето на Рубик,
стафидно грозде във устата си не щеш –
защо упорстваш,
узрява то на първата целувка сладостна?
Без нея ще си като жадна риба,
безцелна цел,
междусезоние…
Така, отказвам се от отказа ти,
поглъщам те подобно шепот,
във гъста паяжина с артистичен жест ловя те,
макар и сляпа удивително за мен.
Във скутите ти слагам пълнолуния,
а есенните плажове ти посвещавам
(въздигане, което трудно се зачерква,
вгнездява се в съдбата неопровержимо).
Да си го кажем правичката –
не си ме срещала такъв.
Сега отделянето ни ще бъде
най-сложната математическа задача!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!