№ 75 Достойнство

май 10, 2023

№ 75

Доствойнство

Поглед тичал по диря,

на неутешима древна лилия. Изтанцувани дела,
изваяли съдба.

Опиянена глава, влюбила се в сила.
Пристрастна към онези пеперуди, загнездени в стомаха,
с бегъл поглед към сърцето, дето е от смелост обзето.
Сърцето – диктуващо на небцето чий е вкусът небето.

С всичка сила някакво чувство безформено се в мен запъти. Седна на въздух вътре във мен,
кръвта превърна в облак,

в гърдите затропаха думи,

очите ми подпали с блян от обич,

душата ми закъкри някак древна и обилна. Пред сълзите ми застана пожар.
Всеки старах се изпари.

Вдишах цялост и намерих вечната зрялост.

В мозъка претича разум, настигнах го.
Обикнах го.

В пристан за колебания превърнах го.

Всяка буква в мен, превърнах в химн. Закон вечен и непоклатим. Непобедим.

Онова безформено чувство придоби лик на категоричност, зашумя като вик
и влезна в образ на критик. Критикува всеки фалш, влюби се във всяка чест.
Рискува всяка възможност, защото трябваше да има стойност. Направи на света жест.
Лиши ни от поредния горест.

Позволих му на това безформеното чувство, да ликува и да се превръща в мое изкуство. Да застава всеки път вместо моето лице,
да ме измести в друго общество и там да цъфне то. Достойнството.

Като поглед тичал по диря, на неутешима древна лилия. Изтанцувани дела,
изваяли съдба.