№ 75 На Пенчо Славейков

май 13, 2024

№ 75

„Летяха векове; менят се вихрен ред
дни – светлина и мрак – и тъй от памтивека…“

Пенчо Славейков

Над шарения гръб на родния Балкан
небето заискрява от звезди.
Стои поетът, сред хребетите сам,
и удивлява се на красоти.

И всеки път, когато погледът е жарък,
Балканът му напомня за герои.
Светът е ту огромен, ту безбрежно малък,
по планината с трепет броди.

Летяха векове, поетът срещна Бог.
Балканът все така свещено си стои.
И в мрак, и в светлина, Балканът е висок,
и спомени и шепоти събрал, мълчи.

Но стиховете вечни на поета
остават като ярките звезди.
Остават, нощем да ни светят,
родени от възвишени мечти.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!