# 76 ТЕЖИМ ЛИ ВИ, ДЕЦА МОИ?!

май 27, 2021

ТЕЖИМ ЛИ ВИ, ДЕЦА МОИ?!

 

Тежим ли ви, деца мои, пречим ли ви днес?
Когато бяхте малки и дадохме ви и сърце, и душа,
малко ли беше всичко онова?
Вероятно много пъти ние сме грешили,
вероятно, понякога от нещо материално,
ние сме ви лишили…
Ала никога не се спряхме, изучихме ви,
обличахме ви, обичахме ви, напразно ли живяхме?
Сега, когато немощни са ръцете,
сега, когато болят ни и нозете…
Омръзнаха ли ви старците,
които чакат време да им отделите,
пречим ли ви, когато нощем будуваме и не може да спите,
стиснати ли станахме,
когато само залък хляб, ние си купуваме…?
Бреме ли станахме за вас?
Сега, когато остаряхме,
сега, когато косите посивяха,
сега, когато очите са мътни и насълзени,
когато изпъкнали са нашите вени..
Като непотребна вещ,
на която не може да намерите място,
че живеете с нас, деца, толкова ли ви е тясно…?
Омръзнаха ли ви онези, двама старци,
на които ръцете треперят и дрехите често цапат и сменят…
Това е кръговратът, такъв е и животът,
но тя, старостта, идва, без да пита
и всичко сторено с любов,
понякога се забравя и отлита…
Ех, деца, само вие помнете,
когато отлетим в небето и ни няма –
не съжалявайте тогава и не ни търсете…!

Гласуването за 2021г приключи.