№ 77 Духът на поетите

май 10, 2023

№ 77
ДУХЪТ НА ПОЕТИТЕ
Дочувам песен тъжна да звучи,
в простора тя навред се носи
и виждам тъжните Герганини очи,
снагата тънка и нозете боси.
И тя върви самотна и сама
и търси своята любов голяма,
бере цветя, поглежда към дома,
ала Никола там го няма.
Но времето изнизва се, лети
и преродена се завръща,
в ръцете си дете държи,
което тя целува и прегръща.
И пак отново е сама…
Съдбата е жестока и всесилна,
но продължава да върви в нощта,
да гледа на света по-силна.
Така поетите баща и син
превръщат красотата в сила,
а любовта е като химн,
човешките души разбила.
Творецът е затворил в своя свят
изкуството, душата и сърцето,
а за останалия свят е сляп,
но той обръща поглед към небето.
Там вижда светлина и чува песен,
онази за достойната жена,
която носи дъх небесен
и красотата на една луна.
Това ли са поетите възпели,
или са търсили самотната душа,
дали те своя дух са вплели
в красивата и силната жена?