# 78 Тишина

май 27, 2021

Тишина

Отиват си хората. Кой – с крила, кой – пълзешком.
А небето расте все по-празно и все по-широко.
Боже, там ли си? – Тишина. Милиарди звезди
в торсионния мрак не успяват да свържат посоките…

И земята ми става все по-непозната на цвят –
шепа пръснати къщи, кози като гугли на млечници,
сухи извори с тапи от леденожълт листопад.
Във кварталната кръчма мирише на вечно завръщане.

На Архангеловден оределите верни жени
стъкват житни подавки със цвят на ръждиви семафори.
А ноември  раздава прочутите свои слани
в необятния гробищен двор като ангелски нафори.

Боже Господи, колко умееш добре да мълчиш!
Все по-трудно познавам ръждивия знак на оградите…
И адресът ми все се измества по хребета риж
по-нагоре към зрялото слънце, по-близо до дядо ми,

по-дълбоко до баба, по-скоро до Млечния път,
откъдето ще дойдат, един ден ще дойдат децата ми…
A звездите над мен милиарди посоки ловят,
без да могат да хванат една милиардна от цялата

тишина.

Гласуването за 2021г приключи.