№ 79 Мистерия

май 10, 2023

№ 79

МИСТЕРИЯ

Смълчавам се…Отпускам се в тревите,
под тъмния воал с безброй звезди.
И омагьосан с песни на щурците
Гадая Те: Коя си всъщност Ти?!
Защо си толкова необяснима,
така внезапна, като летен дъжд?!
И ту изчезваш, ту след миг си зрима,
с нозе от чернозем, с коси от ръж.
В очите Ти, ако се взра, ще видя
отблясъци от огън и от меч,
и от глави кървящи пирамиди
след ятагани и Баташка сеч.
И с тях, и с теб по сто пъти умирам,
в синджир се губя…В спомен се въртя
и виждам конници, и Хан ЮВИГИ,
които да препускат през степта,
Но те изчезват в шатрата на мрака,
заглъхва тропота им… И след тях
пред крепостния Търновград те чакат
свирепите джелати на Аллах.
И Кървавата песен на безбройни
осъмва в страшно, Кърваво писмо,
което идва, за да ми напомни,
че всъщност Ти си орлово гнездо,
че неведнъж, от мъртви пепелища,
подобно Лазар вдишваше живот…
И светеше пак Твоя лик разнищен,
и пак над Теб ръце разперва Бог.
И Ти през плач, отново се възправяш
в копнеж и горест, в порив и мечта,
И сам, неразгадал Те, се стопявам
в тревите на щурците с песента.