№ 79 Вечер

май 13, 2024

№ 79
В е ч е р

Потънала във тайнството на вечерния хлад,
разхождам се по китната алея.
Заспивайки, усмихва ми се стихналият град,
а вятърът косите ми люлее.

Дърветата ми шепнат нежно с трепкащи листа.
Щурците ме здрависват с песента си.
В ухание на люляци се къпе вечерта
и дъхав цвят от шепите си ръси.

Безгрижна съм като игрива, припкаща сърна,
в очите скрила щастие безкрайно.
Превръщам се в искрица сребролунна светлина,
във малка част от вечерната тайна.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!