№ 8 ДОКЛЕ

май 13, 2024

№ 8

ДОКЛЕ

Спи в шепота зората
и в мъглата ѝ личи
колко плява е душата,
колко пясък в две очи.

В драмата на падналите струни
и в умората на песенния зов,
ще разбива пътища и друми
и ще чака пламък нов.

По гладките повърхности ще моли
да твори създания от суета.
Ще придърпва мечтите си наболи,
ще ги прегръща като любена жена.

Пясъчни дихания ще претворява
и в блръшлянно жълтата мъгла
над небето лаврови венци ще сътворява
да са тръни или обич на нечия глава.

И сърцето, пустото, ще пее,
дори в сумрака някой да мълчи.
Защото пролет ще раззеленее
дори и в мъртвите души.

И ти ще можеш да твориш,
ще можеш песни да нареждаш,
и в младата уста с цвета ще шептиш
и пълни дни с шепи ще подреждаш.

Докле, докле е чиста младост,
докле в ума ти звън звъни,
докле от самотата блика радост,
докле си жив, либето си прегърни.

Ех….. пуста младост…..

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!