№ 8 Празнота

май 10, 2023

№ 8

Празнота
Боли ме сърцето
и сякаш ще падне небето…
Слънцето на него грее
и някой под него се смее,
но не и аз –
натъжавам се завчас!
Ала сърцето ми надежди сее,
знам, лъже се, но да откаже не смее.
Умът ми друго говори,
грешка не ще да повтори,
да се не стига до раздори.
Но душата…
Тя не знае где е лъжата.
Дали някой я обича,
както тя в него се зарича?
Душо, що не знаеш, че тъй се ти обричаш?
Обърни се, започни да се обичаш!
Няма умрели
и птици отвън все ще са пели!
Добре сме и сме тук,
тъгата нявга ще преглътнем напук!
Ала сърцето скърбящо,
сега тъй от рани горящо,
ще остане в белези
като старите дървени прелези…
Утеха къде ще намери?
Кога времето покой ще отмери?
Към ума ми летят такива въпроси,
душата ми ги праща голи и боси.
И отговор няма в замяна,
ни предполагаем в отмяна.
Болката няма кой да замести
и празнотата да отмести.
Завинаги остава там!