# 80 Семеен портрет

май 11, 2022

№ 80

Семеен портрет

Нося високо твоето раздразнено чело,
под ноктите ми живеят твоите десет луни.

Автомобилът жадно поглъща завоите
по пътя към Андрианов чарк,
а ти си прегърбената светлина зад волана,
мълчаливият водач на тази призрачна лодка,
чийто единствен пътник съм аз.

Сърни се разбягват подплашени,
но когато отминем, отново допират глави.

Изведнъж отвсякъде ни затиска гора и тръгваме пеш.
Пътеките са тъмни
ронливи ръкави
за олекналото тяло на живота ти.
Но в далечината блесва широката длан на зелена поляна
и ти се затичваш към нея, отново дете,
малката къща е подпряна от високи борове,
по покрива се гонят животни, сякаш всичко още предстои…

Пейзажът е топъл, но не ми принадлежи.
Наблюдавам отстрани, мълча,
шишарките са неми птици,
всяка моя дума ще подплаши светлината,
която си ти
и която съм аз, нейно продължение.

Изведнъж пазачът на последната ми предпазливост
се оттегля от самотния си пост
и аз те викам,
и аз пристъпвам неканена в пейзажа –

портрет на само́ момиче, мрак.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!