№ 80 ХЛЯБЪТ НАШ

май 13, 2024

№ 80

ХЛЯБЪТ НАШ

Цял воз пшеница като пламък
аз смлях на воденичен камък.

Донесох и вода от извор
във ясно утро баш по изгрев.

Но чудото ще бъде твое,
стопанке ранобудна моя.

Сложи престилката с цветята.
И замеси брашно пресято.

В копанката от памтивека
меси го дълго и полека,

дорде – по бабина поука –
две – три мехурчета се спукат.

Под връшник на гореща тухла
го положи, преди да бухне …

Почакай час! Дори по-кратко.
И отвори!
С умела хватка
повий го в ленена забрадка –
да си отдъхне сладко-сладко …

В съня си топъл тази питка
по житното поле ще припка.

Когато се завърне вкъщи,
ще бъде хлябът наш насъщни.

Стопанке мила, целуни го!
Един за всички днес ни стига.

Всемилостивий и Всевишний!
Не са за нас трапези пищни.

Но къшей хляб и чаша вино
и весел пушек над комина
не ни отказвай до Амина!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!