№ 82 Криле

май 10, 2023

№ 82

Криле

Аз не искам да мятам от камък родени стрели
върху голата гръд на Месия, завързан за кръста.
Ще прехапвам езика, кръвта ми от мен ще струи,
ала няма с криле от картон да му стигна до ръста.

Уж пришити за полет, от минали стари вини,
се изронват ненужни, когато подвием коляно.
И трепти хоризонтът, надушил едни висини,
от които зачева се слънце, от обич обляно.

Някой хвърля лъжи, някой клада кладе върху гроб.
И покълва на дявола семето в чуждите ниви.
Нямам дъх за огниво, и нямам за вярата зоб.
Как тогава да зная, че в сянката още сме живи?

И когато пропадаме, скъсали с восък скроени криле,
закачени за топли въжета от нашите вени,
нека бъдем Икари, прегърнали общо небе,
па макар и строшили костта на мечти подкосени.