№ 82 Отвъдната вода

май 13, 2024

№ 82

Отвъдната вода

Река прощална. Ничия река.
Прохладно и подвижно безразличие.
Калин Донков

Нощ, която се смее,
рани, които танцуват,
а цялата моя надежда
в реката студува.

Бърза нетърсена жажда,
чаша любов, чаша отрова –
реже дъждът по паважа
моите мисли окови.

Пролет ли търсим накрая?
Тази възможна раздяла –
не е роля, която играя,
нито процесия в бяло.

Всяка надежда е зима,
всяка любов е порой,
ако забравя и твоето име,
значи танцувам в небесно хоро.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!