№ 84 Люлякова песен люлее нощта

май 13, 2024

№ 84
Люлякова песен люлее нощта,
омайва без думи, с шепот на листа.
Мисли и думи, сънища-срещи –
заспива денят.
Опитвам се да изчисля най-доброто време за живеене.
Време-горене,
във мене, във тебе,
време-творение.
Отнето, откраднато, похабено,
дарено, по-дарено, най-дарено –
накратко – време-вретено.
Отварям прозореца,
тихо седя, да не го подплаша.
Но почти веднага –
изпарява се мигът записан,
без дори да е докоснал листа кариран.
Главата ми пулсира,
мозъкът ми е линиран.
Опитвам се живот върху хартия да съхраня.
Оптивам се с острия химикал
като красиво насекомо,
мига да пробода и хербаризирам.
За кого? Защо?
Когато дори пръстите са студени.
Как? Кога?
Когато дори времето е неопределено.
В люляковата пролетна нощ,
люлякова песен пее снегът.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!