№ 84 Моята надежда

май 10, 2023

№ 84
Моята надежда

„О, господи, към мен ръка простри
и укроти духът ми безпокоен“
П. Славейков – “Молитва“

Мълчание, надупчено от думи
и думи, сякаш рязани с нож
прогониха ме по несретни друми
и карат ме да скитам все по-лош.

До мен съдби на хора непознати
с някои дървета посадих,
а любовта, която ми изпрати
запазих в кехлибарнонежен стих.

Воюва все духът ми безпокоен…
Далече са победите от мен.
Запитах се, дали съм бил достоен
за сянка, не за лъч от този ден.

Запитах се, защо ми отговаря
неправдата с тръсната глава,
като че аз съм тука господаря
а гордата прислужница е тя.

И тез ръце, с които всичко мога,
в които всичко скъпо съм държал,
портретът майчин, тебе, Белонога
сега са пълни с житейска кал…

Дали ще дойде дъжд да я отмие ?
Аз чакам сам сред дивната гора
самотен облак тук да се разбие
и в тътена гръмовен да умра.

Но ако Господ ме докосне с пръсти,
по стъпките ми прати пак елен,
душата без ръце ще се прекръсти
и аз ще знам, че вече съм спасен !