# 85

май 27, 2021

Не съжалявам за пътищата по които не поех,

а за невзетите решения, крадящи нощем от съня ми.

Любов ли бе – така и не разбрах,

как чакам прошка,

щом сам не мога да простя?

 

И зад надеждата на гаснещия ден наднича нощ.

О, Доня Маргарита, вълшебното ти  кремче ми е нужно,

не бръчките ми да изтрие, а мъката натрупана в душата  –

умората, петната кръв от съвестта ми.

 

Непризовани думи  цяла нощ в мен се взират –

на сутринта ще си отидат със съня ми

и спомените с тях ще си отидат

и няма мисли

празен е листът!

 

Денят  започва.

Гласуването за 2021г приключи.