№ 85 ИЗ МОНОЛОГА НА ЕДИН ОЦЕЛЯЛ

май 13, 2024

№ 85

ИЗ МОНОЛОГА НА ЕДИН ОЦЕЛЯЛ ПРЕД КАЛЕНДАРА НА РЕПУБЛИКАТА

Остарявам с гръб към огледалото –
не ми харесва мутрата на онзи, който ме гледа.
По нея има всякакви следи, най-много са несбъднатите желания,
две-три щастливи резки и една,
заради която не си струва да страдам.
Остарявам с гръб към прозореца, който ме вика да изляза навън.
Заради него вчера сложих ръката си в огъня,
а днес го отминавам и навеждам глава –
срамувам се от срама в очите му.
Остарявам с гръб към времето, което ме направи скъперник,
сега броя всяка капка солена вода, дошла от морето.
Капките отдавна са мъртви, но няколко мигриращи риби се просълзяват
по обратния път към рибарските мрежи на Галата.
Ех, струва си да се живее, изпъшква една
и на инат захапва ръждясала кукичка.
Дете от вълнолома се провиква щастливо.
Старецът до него сменя стръвта и мълчи. Просто завижда!
(Аз съм старецът, който клечи и брои най-щастливите риби
на щастливите чужди деца!)
Остарявам с гръб към планината,
от която не остана почти нищо.
Всичките ѝ коти, върхове и канари се стовариха върху гърба ми.
Планината отдавна е моя.
Тя е гърбицата, по която се катерят децата ми.
Децата на техните деца…
Веднъж така ме притисна, че преди да намразя огледалото,
прозореца, времето, намразих нея.
Но някой ден със сигурност ще се обърна и ще призная,
че болката в гърба е победила.
Завинаги!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!