№ 87 Библиотекарката

май 10, 2023

№ 87

БИБЛИОТЕКАРКАТА

Библиотекарката бе хубава. На всеки мъж в читалнята
му се явяваше в различна светлина. Един четеше „Дон Кихот“ –
въобразяваше си: тя е Дулсинея. А друг четеше Сад – о, да,
тя бе Жюстин. За трети представляваше Симон на Жорж Батай
от книгата „История на окото“. И виж „Параграф 22“ – тя беше също и
приятелката на Нейтли. Дейзи бе от „Великият Гетсби“,
но и Айсидора от „Страх от летене“ на Ерика Джонг.
Моли Блум от „Одисей“ на Джойс, но и Пенелопа от „Одисея“ беше.
Разбира се, като хубавата Елена я виждаше четящият „Илиада“.
Но и Маргарита бе за четящия Булгаков. Урсула Игуаран
– за взелия си „Сто години самота“ представляваше – и Албертин на Пруст
за впусналия се из сферите на „По следите на изгубеното време“.
Естествено, библиотекарката бе Ана Каренина, но и Мадам Бовари,
и грешната, но хубава Албена, и госпожа Мияги
от „По килима от листа, озарени от луната“ – японското начало
на романа „Ако пътник в зимна нощ“ на Итало Калвино.
Мари Кардона, машинописката, любовница на Мьорсо, бе тя
от „Чужденецът“ на Камю. За взелия Борхес тя беше Минотавър,
но и раят като библиотека. Дори един си мислеше, че тя е той…
Той самият – тоест себе си… Нарцис – човекът четеше
„Портретът на Дориан Грей“. Шехерезада беше за взелия
„Приказки от хиляда и една нощ“, но и Пепеляшка… и Алиса…
Като Лолита я виждаше онзи, който си бе поръчал Набоков.
А! Ето ме и мен: Аз четях „История на лудостта в класическата епоха“
и знаех – в читалнята сме 40 фантазьори (включая моя милост).
И какво излезе? Излезе, че в читалнята
е и Али Баба – библиотекарката – не е решила, не е открила
у всеки от нас съкровище: да ѝ дадем душите си…
Библиотекарката обаче си седеше кротко. Дори вечерта
ни върна палтатата от гардероба.