№ 87 Ние, които сме божии

май 13, 2024

№ 87

Ние, които сме божии

Малко тъжно живеем –
не пускаме често конете си на свобода.
Храним ги и ги поим в разумни дози, в часове,
в които желанието кипва, духваме пяната от млякото
точно преди да изкипи.
Отработената съвместимост винаги може да побере още –
малко успокояваща скука, някой нов вихър,
отворил внезапно вратата.
Вглеждаме се дълго в очите им, но как да четеш небето
от една вкопана в земята камбанария.
Вечер превъртаме сторита и черно-бели филми,
сутрин се радваме със слънцето на загладения им косъм,
на зъбите им – сенките от миналото нямат никакъв шанс.
Превръщат ги в космически отпадъци, въртят се и се въртят
някъде, където още е вчера, онзи ден или някой друг живот.

Когато дойде време да си тръгнем, до нас ще застане само той –
конят, който носи на челото си звездата ни.
Ще се гмурнем заедно в отвореното небе и ако имаме късмет,
смъртта ще стиска за нас в ръката си бучка захар.

Ето Лебед, ще каже, ето Орфей.
Смирението се извисява.
Квачката най-после заспива.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!