№ 88 Дървото

май 10, 2023

№ 88
Дървото

Айванията няма да цъфне тази година,
падна под резача на дълго отсъствалия.
Пчелите не ще музицират тук през бялата пролет
и поезия няма спонтанно да блика.
Вижда се от прозореца високият дънер –
паметник на чудесните ябълки,
чиито вкус и аромат в паметта са останали,
както и няколко стиха в тефтерчето на девойка,
за която дървото бе вдъхновение:

„ Цъфналата ябълка в розово и бяло грее
с пчелите нова песен от сърцето пее
след дълга зима в пролетта живее
от радост с клоните си в синева се рее.

Вглеждам се във себе си с надежда,
обличам вярата като одежда.
Да се зрее, благо да се плододава,
от храма на душата най-доброто да се дава.“

Пада дъждът сега в безброй сълзи
за неродените венчелистчета.
Капките не престават да съчиняват мелодия,
както и момичето не спира да пише
пулсиращи думи и рими
за онова, което не свършва
и вечно предстои.