# 88 Ембрион на тъгата

май 27, 2021

Ембрион на тъгата

Расла съм до отчаяното
сърце на майка ми.
До днес чувам как се разбива,
как се страхува,
до счупените ключици,
до синините,
може би затова са сини очите ми.

И аз ритам безпомощно,
за да я спася от баща ми,
а тя си мисли, че се радвам
и ме гали с ръката, на която блести
златната халка на една тъжна робиня.
И аз бързах, мамо, да изляза,
да те спася,
девет месеца ми трябваха,
а после мълчах цяла година.

Трябваше да се науча да тичам, мамо,
за да те спасявам,
после събирах сили, за да те защитя
и те спасих, затова дойдох,
въпреки, че не трябваше.

Аз съм тъжен ембрион на тъгата, мамо.

Гласуването за 2021г приключи.