№ 89 Това, което бе …

май 10, 2023

№ 89
***

Това, което бе ранимо, се втвърди,
аз неведнъж съм се превръщал в камък
и съм развявал ризата си като щит,
за да се скрия от всеобщата представа,
че няма смърт
защото съм я виждал –
има.
Макар да са безсмъртни думите,
аз съм се срещал с поражението на тялото
и колко пъти съм прегръщал хората
в търсене на някаква утеха;
и колко пъти съм се разминавал с детството:
все тъй големи ми изглеждат сградите му,
каквото и да съм докосвал като малък,
е непокътнато,
но вече се изгубва в шепи.
Да, има смърт,
но има също милост.
Ето детето,
което някога съм бил,
все още пуска книжното хвърчило.