№ 9 Реката на моето детство

май 12, 2022

№ 9

РЕКАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО

Реката на моето детство извира от залеза,
омайно се стеле в поле от уханни цветя.
Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста
бълбука, говори, шуми и шепти със брега.

В реката на моето детство са златните рибки.
Просветват, проблясват в житейския бързей,
понякога тихи – понякога шумни
очакват желания чудни.

В реката са мама и баба,
с напукани длани, в тъга до колене,
с домашни сапуни, над шарени черги
изпират деня от прокоби и зло.

В реката е дядо, в реката е татко,
загребват чакъл и вода
за новата къща, за новия дом.
Потта им се слива с очите на Времето.
Те бързат, припират,
с реката се сливат, на вечност се вричат.

Реката на моето детство се влива
в моите вени, тупти и разлива
спомени мили, надежди красиви.
В сърцето ми спира. Стопля и гали.
Душата ми прави щастлива.