№ 90 Помирение

май 10, 2023

№ 90

Помирение

Ти, мой ум, тъй болезнено сложен си…
Набраздяваш ми мислите с рани –
с нелечими хронични тревожности,
с безпокойства, до кърваво, драни…

Ти на равното казваш, че стръмно е,
а сред тихото стряска те ехо…
И нарочно ме мъчиш с безсъние –
честно казано, все по-нелепо…

Аз какво съм? Арена за крайности –
ад приживе и Божа обител.
Но не зная – защо е тъй важно ти –
да си винаги зъл победител?

Но от днеска решавам – дотука сме!
Аз те слушах в годините много…
Или вече и мене изслушвай ме,
или следва раздяла… И сбогом!

Ти нашепваш – да бъдем приятели?…
Че тъй лесно ума не се губи?…
Че готов си от тъмни опасности,
да ме пазиш с най-светлите думи?

Е, добре. Да се вслушаме… Тихо е.
Помирена е с нас и Земята.
Чуй, как Господ диктува ни стихове!
Да мълчим. И записва душата…