№ 92 ОБРЕЧЕНИ

май 13, 2024

№ 92
ОБРЕЧЕНИ

Есенни листа, натежали от печал,
напоени от скръбта на небето
Тихи спомени и шепот на вятъра
Мълчанието на дърветата, които помнят,
защото видяли са всичко и виждат…
Ромоленето на река, придошли води и
тихото движение на шума
Средище за многоликост в багри и нюанси

Не познавам човек, който да не се е влюбил,
от пръв поглед в града,
който посещава за първи път,
подвеждането, по този внезапен прилив и порив, е излишно:
всеки град има своето тъмно минало,
изпълнено със смърт и страдание
Минало, пълно с кръв и
история, изпълнена с гибел…

Короната на дърветата, която ни покровителства…
Но и това е крехка илюзия,
Желание, порив, които са ефимерни.
Няма значение и нищо не можем да променим
във вечната игра на котка и мишка,
обречени да изживяваме, отново и отново,
докато не дойде моментът, когато всичко рухва, внезапно
Като зла предопределеност и
усещането за обреченост се засилва…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!