№ 93 Чужд сън за моето бягство

май 10, 2023

№ 93

Чужд сън за моето бягство

Не ще ме видиш в първата роса,
не ще забравиш дълга си към мене.
И дълг да желаеш – то вечно злочеста,
ще се мъчиш да любиш свойто имане…

Обичта навярно съществува зиме,
ледени висулки в себе си забила.
Омразата познава своя път велик –
кара те да любиш туй, що всякоя е любѝла.

От погледа черен да дириш утеха –
неизбежност на всяка следваща жена,
засрамено погледнала в мечтите
и съзряла езеро в безкрайна синева.

Нейде в заранта на утрешния ден,
ще се губиш във туй, що сама си създала.
Ще си мислиш ти… за него, за мен,
безсрамно грабнала фалшивата забрана.

Ще се връщаш в моето съзнание,
останала спомен за единствен сън,
ще пиеш от чашата вино до дъно
и ще бъдеш моя нимфа, останала отвън:

Да чакаш своето собствено минало,
да бленуваш дълго моя кръговрат;
накрая – грабнала си шепичка безвремие,
да си тръгнеш завинаги от моя свят..!