№ 94 Неразделни и днес

май 13, 2024

№ 94

Бе привечер кога се срещнах с Явор и Калина,
На оня бряг далечен и днес усамотен…
Все тъй унесено прегръщат, галят се двамина,
И сякаш че ме нямаше, нехаеха за мен…

Аз възхитено тихо спрях се там, до младите – зелени,
Гальовно, нежно вплетени един във друг…
Благослови ги Господи, та още по – засмени
Отново утре да мога да ги срещна тук…

И мълчаливо ще приседна, да им се порадвам,
Заслушана във шепота им сладък и тъжовен…
Ще ме учудва как тихо покрай мене се прокрадват,
поели към чужбина във този свят лъжовен…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!