№ 95 Пръв път

май 10, 2023

№ 95

Пръв път

Всяко нещо си има пръв път,
дори това:
да легнеш разпънат на операционната маса,
докато анестезията те превръща в майска вечер;
после, посегнал за миг към асфоделите,
да се озовеш в металното легло,
малко по-далеч от белия им плен;
половината от теб е още там, загледана в забравата
и как се рее вечер над водите ѝ,
но къс по къс се връща. Тук
прозрачни течности се вливат в онемялата ти вена
и непознатата лекьосана възглавница
приема черепа ти, сякаш ѝ принадлежи.
А после: викове от коридора,
навъсени сестри, свадливи графици,
игли, с които тайнствен съд те е наказал,
развени докторски престилки, снизходили за визитация,
стенанията на съседа по легло и сондата в носа му
(за него, стареца, това не е пръв път,
а застрашително прераства в навик).
На третия ден издърпват гумения
маркуч, засмукал глупаво корема ти.
Всяко нещо си има пръв път,
дори това, да натопиш длан в Лета.
Нали не си отпил. Сега се връщай
сред слънчевия грохот, сред зелената
лудост на храсти и дървета. Предстои
пълно възстановяване, дори ако
отнеме време. Понякога, по-често вечер,
водата може да има друг вкус.