№ 95 София

май 13, 2024

№ 95

София

Пътеката… И стъпките – възправени.
Как всичко дишаше преди –
градината и кестените ѝ, камбаните,
мъхът, докоснал влажните стени.

Заспиваше градът до жълтите си сгради,
изпуснал облака си към звездите;
крещяха птиците в гнездата си забравени
и кършеха крилете по зениците ни.

И раждаше се светлият ни сън,
едно прохождане след кръвналите рани.
Преминахме ли с вятъра отвън,
зараснаха ли кръпките по дланите ни.

И се запитахме как думата да кажем
за тази тиха до престраданост земя,
как сетното си слово да пожалим,
преди да свършат сетните слова.

Пътеката. Денят. Кубета – светнали…
И планината ми. И бялата ѝ мараня.
Врабци пролитат. Точките им трепват…
Да! – този сън със мен ще пренеса.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!