№ 97 ЦЪРКОВЕН ХОР

май 13, 2024

№ 97
ЦЪРКОВЕН ХОР

Свещи безутешно пламъци люлеят,
хорските въздишки литват нависоко,
под църковен купол въздухът простенва,
скръбно потреперват устни на икони.

Песнопение оглася храма божи,
със един от своите се сбогува хорът,
зеe празно място във редици стройни,
отиде си внезапно приятелят тенор.

Вдовец отдавна, не бе говорил за деца,
известен някога професор историк,
докрай начетен и забавен разказвач,
готов на чуждите неволи да откликне.

В траурното слово бегло споменават,
че с дъщеря сияйна бил благословен,
но двадесетгодишна напуснала света
и после никога покоя не намерил,

и мъката разяждала го ден след ден,
а на майката сърцето ѝ не издържало.
Стъписват се, смутено погледи засрещат,
гласовете им нестройно зазвучават,

болката му как не бяха разгадали ‒
шегите му, от остроумие искрящи,
през сдържани сълзѝ са бликали навярно,
а песните отправял е към небесата.

Но трябва ли душите да са угнетени ‒
което е било, то вече е в небитието.
За страдащите, ненамерили утеха,
явява се смъртта подаръкът най-цѐнен.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!