№ 98 Поезия

май 13, 2024

№ 98

Поезия

Този час, когато въздухът се хвърля на закуската;
когато споменът небесен нахлува
в стаята много отдалече
и разсипва теменуги в мрака,
сбира мед в кинжалите на нощта.
Драпериите се издуват леко
и стават кадифени
като гладкото море рано сутрин.
Тогава може би долавяш,
че са раменете ми,
потънали в безбрежност
и пускаш лодката на сънищата
в земната си длан да се полюшва.

Поезия са дрехите,
които купи за бедняшките деца;
дърветата, които подминаваш
от уважение към същността им.
Съвпадението,
че нощем по едно и също време
чуваш с мисъл часовниците
на последния усмихнат град
да бият силно с ударите на сърцето:
Дан-Бум-Дан-Бум!

Мигът, в който двамата кацнахме
с една снежна топка
в пустинята,
за да чуем пърхането на крилатите звезди –
за да издуха мощният им вятър
самотата към близката гора.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!