№ 99 (Не)сбъднати сезони

май 13, 2024

№ 99
(Не)сбъднати сезони

Привечерна е тъгата, защото те няма.
Много отдавна. Много далече.
Лято
Маслината в двора. Стипчиви, твърди плодове,
зреещи в мрака.
На топлия балкон се носим над града
с криле на нощни гларуси.
Бутилка вино.
Под светлата нематериалност на уличната лампа
проблясва лятото с внезапна белота.
Косата ми ухае на щастие и сол.
Есен
Мислите за тебе валят. Монотонно,
в брюкселския дъжд.
Обичам ги. Много.
В София, ръкописи на нощното шкафче.
Закуска с плодове и сирене.
Знам диагнозата.
Зима
Кафенето на ъгъла. Седим отвън.
Аромат на домашни сладкиши
и мляно кафе. Специалитети на пекарната.
Най-добрите в квартала. Градска котка на прозореца.
Hidden in plain sight –
знаците ни избождат очите.
Оглушали от скръб. Слепи сме вече.
Пролет
Съобщения – «Нека се чуем скоро, а?»,
«Как си? Къде си? Жълто цвете».
Сбогуването е взето. Писаха за смъртта ти.
Най-последната вълна, виолетова,
привечер.
P.S. Милост за живите, които са щастливи единствено
в пукнатините между световете.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!