СЛОВО НА КМЕТА НА ОБЩИНА ТРЯВНА ПО СЛУЧАЙ 145-ГОДИШНИНАТА ОТ ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
август 20, 2022
Автор: Юлияна Цанева
Отваряйки учебниците по история, връщайки се назад в миналото, посещавайки отново и отново исторически места, все още носещи духа на надеждата, вярата и силата, че България ще пребъде, няма как да не си спомним и за епичните боеве, белязали завинаги Шипченския проход. 145 години, откакто нашите предци проляха кръвта си, за да бъдем свободни и независими като народ и нация! 145 години, откакто майки, съпруги и дъщери оплакаха онези безстрашни мъже, които посветиха живота и делото си в името на милата ни Родина! Толкова скъпа и толкова незаменима! Прекланяме глави пред всички Вас!
И до днес настръхваме от разказите за онези героични подвизи на старопланинския връх Шипка, останали в историята като Шипченската епопея. И до днес си представяме онази страшна картина, която описва най-важната и най-решаващата отбрана по време на Руско-турската Освободителна война в периода 1877-1878 година. И до днес продължаваме да се прекланяме пред подвига на малобройния руско-български отряд, наброяващ едва 7 500 души, който под ръководството на ген. Николай Столетов, със зъби и нокти е отблъсквал и отстоявал на непрекъснатите атаки на турските табори. Страшната, но славна картина, сега живее в съзнанието на всеки един от нас с благодарност и признателност, която съхранява завинаги паметта на загиналите знайни и незнайни герои!
Българите никога няма да забравят магията и славата на националноосвободителната Шипченска епопея, защото тя вече е овековечена! Дължим го на човекът, превърнал се в Патриарх на българската литература, вечният учител на българщината и познавачът на националния характер и българската история – Иван Вазов! Там, високо на върха, одата „Опълченците на Шипка“ винаги оживява. А, ние, гордо и безмълвно стоим и днес пред Паметника на Свободата, спомняйки си онези думи, които ни карат да настръхваме всеки път – „Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч…“.
Скъпи българи, наш дълг е да пазим, да помним и да следваме завета на дедите си! Да осъзнаем идеологията на тогавашното българско самосъзнание, което жадува и бленува само едно в продължение на стотици години – свобода и независимост! 145 години по-късно, когато отново се изправяме с поглед към върха нека за момент помислим колко сме богати и на кого дължим това богатство! Човешкият живот е безценен и незаменим и когато свободата на един народ зависи от хиляди загубени такива, тогава отговорността е изключителна голяма! Нека заедно градим и нека заедно да вървим по моста между минало, настояще и бъдеще! Защото България е страната на всички онези мъже, които не се страхуваха да посрещнат изгрева за последно и да паднат славно под цветовете на нейния трибрагреник!
Поклон пред подвига на всички тях!
Бог да благослови България! Сега и завинаги!
С уважение,
Силвия Кръстева
Кмет на Община Трявна