ОБРЪЩЕНИЕ НА КМЕТА НА ОБЩИНА ТРЯВНА ПО СЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИ СЛАВЕЙКОВИ ПРАЗНИЦИ 2025 ГОДИНА

юни 23, 2025
Автор: Юлияна Цанева

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
УВАЖАЕМИ СЪВЕТНИЦИ И СЕКРЕТАРИ НА ПРЕЗИДЕНТА,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИХАИЛ МИТОВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДАНИЕЛ ПЕТРОВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОГОМИЛ ПЕТКОВ
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ОБЛАСТ ГАБРОВО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БАШЕВА-ВЕНКОВА – ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ГАБРОВО,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДАНИЕЛА МАРИНОВА – ЗАМЕСТНИК ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ГАБРОВО,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗЛАТКА ДОНЕВА – ЦАНЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ТРЯВНА,
УВАЖЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ТОМАС ДРАЕР – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ТРЯВНА ОТ БРИЕНЦ, ШВЕЙЦАРИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СИМОНЕ РИЗИ – КМЕТ НА ОБЩИНА БРУНАТЕ, ИТАЛИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАРКО КУРИ – ЗАМЕСТНИК-КМЕТ НА БРУНАТЕ, ИТАЛИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КРЪСТЬО КАРАБОЙЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРО-ИТАЛИАНСКО ОБЩЕСТВО „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“,
УВАЖАЕМИ ДОЦ. Д.Ф.Н. ЕМИЛ ДИМИТРОВ – ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРО-ИТАЛИАНСКО ОБЩЕСТВО „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АНДРИЯНА КОЛЕВА – СЪВЕТНИК ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪПРОСИ КЪМ ГЕНЕРАЛНО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОРСТЕН ВОЛЕЗЕР – ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА СДРУЖЕНИЕ „ДУЗЛАЖ“ ОТ АВСТРИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЕВЕЛИН КОЕВ – ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА СДРУЖЕНИЕ „ДУЗЛАЖ“ ОТ БЪЛГАРИЯ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСЛАВ БОРИСОВ – КМЕТ НА КМЕСТВО ПЛАЧКОВЦИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТО ДИМИТРОВ – ОСНОВАТЕЛ НА АНСАМБЪЛ БЪЛГАРЕ И НОСИТЕЛ НА ОРДЕН „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“,
УВАЖАЕМИ ТРЕВНЕНЦИ И ГОСТИ НА ГРАДА,

За мен е изключителна чест и привилегия да Ви приветствам на официалното откриване на Националните Славейкови празници 2025 година! Една традиция, превърнала се в ярък символ на почит и преклонение пред делото на баща и син Петко и Пенчо Славейкови! Провеждащи се под патронажа на Президента на Република България, дните имат особена тежест, особено значение и особен смисъл за нас – съвременните наследници на именитата фамилия.

Тук, в сърцето на възрожденската култура и духовност, през 1849 година, Петко Славейков пристига, за да преподава. Среща своята любима и спътница в живота Ирина и така историята започва своето начало. Начало, което и до днес няма своя край. На четмо и писмо, дядо Славейков учи жадните за знания тревненски деца в продължение на осем години в първото българско светско училище в града – Старото школо. Създава голямо семейство и предава любовта си към просветата и културата на своите наследници. Тук, под строгите грижи на майката, отрастват всички деца на Ирина и Петко Славейкови – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка и най-малкия Пенчо. Те са високообразовани и интелигентни личности в обществения и политически живот на България през втората половина на 19 и началото на 20 век.

Иван Славейков

Български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 – в Роберт колеж в Цариград. – КМЕТ на София през 1885 г., министър на просвещението в правителството на Петко Каравелов (от 20 февруари до 24 април 1901г), народен представител (IV-XI Обикновено народно събрание 1884 – 1901г).

Христо Славейков – (1862-1935) е български политик от Демократическата партия. След освобождението на България завършва право в Харков. Той е един от най-значимите хора за обявяването на Независимостта на България, като по това време е председател на 14-тото  Народно събрание. Министър на правосъдието (1910 – 1911г) и народен представител в продължение на 25 години.  Прокурор в София и съдия във Варна и Кюстендил. През 1891 г. се установява трайно в Кюстендил, където остава до края на живота си.

Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач. Между 1870 и 1872 година учи в Роберт колеж, а след това и в гимназия в град Николаев. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година се записва като доброволец при княз Черкаски в руската армия. През 1881 година завършва Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград.

Пенчо Петков Славейков е роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна За бащата е трудно да се грижи за него, но той намира пари да изпрати сина си на училище. Учи в Стара Загора, където през 1876 г. баща му Петко Славейков е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на града по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в неговото съзнание. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“, за която е номиниран за Нобелова награда . През 1892 г. Славейков заминава да следва философия в Лайпциг. Оттам сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“.

Много полезно за неговото творчество се оказва познанството с Мара Белчева, с която имат сходни интереси като поети и писатели и остават близки приятели за цял живот.

Най-малкият от тях – Пенчо Славейков наследява от своя баща темперамента и духовното неспокойствие, прямотата и острия език, обичта към народната песен и към поезията.

Двамата се превръщат в стожери на българската литература и обществен живот на страната ни. Единият се откроява като родоначалник на българската възрожденска литература, виден либерален водач, изцяло в стихията на народа и неговите интереси, достойно защитаващ гражданските права и демократичните ценности, а другият се превръща в ярка фигура на най-модерните индивидуални търсения тогава в Европа.

И въпреки, че живеят в две огромни културни епохи, Петко и Пенчо Славейкови сякаш винаги са водени от чувството за непримиримост – пример за това е прословутата реч против сената и държавния съвет на Петко Славейков по време на Учредителното събрание през 1879 година във Велико Търново, в която се обявява за широки граждански права в Конституцията, неприкосновеността на човешката личност, забранява титлите, съсловните различия и привилегиите. Обявява се за демокрация и независимост на държавата. А, неговият син чрез новаторството си, успешно европеизира родната литература и я издига на едно по-високо ниво. И, въпреки че творчеството на Пенчо Славейков често остава неразбирано от мнозина, то неминуемо осъществява естетически прелом в българската литература и отново е форма на демокрация и свобода.

Днес, след повече от век, когато гордо стоим пред паметниците на баща и син Славейкови, в сърцето на Трявна, вярвам, че завещаните идеи и думи на двамата продължават да носят самочувствие на всички нас! Да напомнят, че демокрацията е право да отстояваме и свобода да се обединяваме по пътя напред. Да напомнят, че културата не е само наследство, а е отговорност и думите градят мостът между поколенията. Чрез силата на словото, ние възкресяваме техния дух, тяхната вяра и тяхната обич към Родината!

Защото и днес, в класните стаи, в празнични дни и национални чествания пеем и гордо изричаме словата на дядо Славейков – „Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.“. Нека бъдем обединени в действията си, в мислите си и все така будни в обогатяване на съкровищницата на българската духовност.

Нека бъдем достойни наследници на двамата видни българи, чийто живот остава завинаги свързан с нашия град – Трявна! Да продължаваме да пишем славно историята, завещана ни от тях! Изключително се радвам, че тази година можем да я допишем с посещението на част от преките им потомци по линия на Христо Славейков, които уважиха нашата официална покана и днес са тук сред нас! Благодаря Ви!

Благодаря, че дописваме историята на Славейкови и с официалното ни побратимяване с италианския град Брунате, който се превръща във втори и последен дом на тръгналия си от България Пенчо Славейков.

Утвърждаваме международни отношения, стабилизираме основите на една отколешна връзка между двете страни и отправяме смело поглед напред с вяра и надежда за обединеност и сплотеност! Такива, които няма да допускат ярки личности да си тръгват огорчени Родината си!

Благодаря на всички Вас, които днес изпълвате площада и отдавате нужната почит пред делото на баща и син Петко и Пенчо Славейкови! Благодаря и на всички Вас, радетели – учители, ученици, артисти, общественици, които поддържате жив духа на нашите патрони!

Защото…историята не е само минало! Тя е настояще и бъдеще, което продължаваме да пишем заедно с Вас! В името на Славейкови! Емблеми на Трявна и България!

Поклон пред паметта им!

С уважение,

ДЕНЧО МИНЕВ
Кмет на Община Трявна