Сгушена в полите на Балкана, Трявна векове наред привлича хората със своето спокойствие, вълшебни гледки и неповторимата атмосфера на онези отминали времена, които и днес ни карат да се чувстваме горди, че сме българи. Заобикалящата планина сякаш е запазила възрожденската архитектура и неподправен дух на красивия балкански град.

 

Тук от дълбока древност хората са живели в хармония с планината. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете с високите си върхове и закътани долини. Буйната трева и вековните гори пък са давали на населението поминък.

 

Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения. Оттук през един от старопланинските проходи, е преминавал римския път от Дискодуратера (дн. с. Гостилица) до Аугуста Траяна (Стара Загора) известен сред местните жители като Верейския друм.

 

Една легенда от времето на Второто българско царство разказва за възникването на Трявна. В нея се говори за трима братя (Асеневци) с царска кръв, които с благоволението на Бога си върнали властта. Всеки от тях построил църква, посветена на Св. Архангел Михаил. Счита се, че най-малкият от тях – бъдещият цар Калоян издигнал своята църква в Трявна. Мястото много се харесало на братята и в Тревненската планина те построили своите летни дворци, за да бъдат близко до столицата Търновград.

 

Със сигурност обаче е известно, че през 1190 г. войските на тримата братя Асеневци разбиват в Тревненския проход армията на византийския император Исак II Ангел. Тази победа слага началото на възстановяването на независимостта на българската държава от Византийската империя.

 

Първите сигурни данни за съществуването на Трявна са открити в турските данъчни регистри, където името на Трявна за първи път е упоменато в 1565г. В годините на робство жителите имали задължение да пазят пътя през Балкана към Одрин и Цариград. В замяна на това те се ползвали от привилегията да не плащат някои данъци и да не се заселват турци в селището. Така извоюваната духовна свобода допринася за по – нататъшното развитие на града във всяко едно отношение.

 

Три са преданията, обясняващи произхода на името Трявна: с царските пчелини (тръвни) – толкова многобройни и пръснати из Балкана, че хората започнали да наричат с тяхното име цялата местност, с проходното й разположение ( от „транс – вена” – преминавам отвъд) и с тучната трева, растяща в Балкана.

 

През XVIII – XIX в. Трявна се оформя като стопански и културен център на района. С усет към красотата, вярност към многовековните традиции и любов към българското, тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството, овладявайки ги до такова съвършенство, че ги превръщат в изкуство. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата Възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската. Строят се къщи, училища и църкви, майстори занаятчии и дърворезбари създават свои еснафски сдружения и утвърждават влиянието на Тревненската художествена школа. По цяло българско и извън пределите му се носи славата на зографите и марангозите (резбарите) от Трявна.

 

Тук са родени съратникът на Васил Левски – Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков и първият български професор по химия Пенчо Райков. Близо десетилетие в Тревненското школо (създадено през 1839 г.) е учителствал Петко Рачев Славейков.

 

Освен множеството музейни и културни обекти, в Трявна можете сами да се докоснете до традиционните занаяти и бит на местните. В старинната част на града не само е запазена възрожденската архитектура, но и до днес майстори–занаятчии творят в градските ателиета, поддържайки живи традиционните тревненски занаяти. В Музеят на иконата може да се проследи развитието на Тревненската художествена школа през вековете. Старото школо, известно и като Славейково, е едно от първите светски училища на територията на България. В него може да бъде посетена възстановената класна стая от началото на XIX в. Не по-малко забележителни са и Часовниковата кула, изградена през 1814 г., както и църквите „Св. Георги” и „Св. Архангел Михаил”.

 

Освен запазените възрожденски обекти, в Трявна може да се разгледа и екзотичният Музей на африканското и азиатското изкуство, събрал стотици експонати от Непал, Тибет, Индия и други.