№ 1 СПОМЕН ЗА ТРЯВНА Бях там. И ми хареса. Разходих се. И толкова, уви. Светът е простичко една „Агнеса”, която си приготвих днес, нали? Не ходя на сладкарница „Неделя”. […]
№ 2 Думи, които ще променят света Скрийте ме, скрийте, отшелници мои във пръстите боси! Аз съм пустинята – пламъче прося. В колелото на четири вятъра всякоя жажда е нужна. […]
№ 3 Счупеното след теб Тихо, заключил съм вратата; откакто те няма, у дома е разхвърлено; разхвърлено е.. и в мен, да. О, незаменимо е да; всеки упрек; всеки трясък; […]
№ 4 ЯНИНА ПЕСЕН Казват, че сме диви и балканци, че сме лоши, мръсни, даже зли, но сред тяхната съдба Поганци с петвековна злост не са били! Сигурно са прави […]
№ 5 Мамо, какво е войната? Войната е човешка глупост – най-голямата такава – да обрича на измама хиляди невинни жертви. Страховете управлява, срива личните копнежи – нищо да не […]
№ 6 Оставям само слънце през облака, от облака да свети. Оставям само слънце на покрива на къщата. В тревата, която свети като слънце. Оставям ви трева и слънце, скакалци […]
№ 7 ЖЪТВА крехко нещо е животът като нежен стрък попарен от роса повит в мъглата утринна обичам да седя в тревата независимо от времето и да пия с очи […]
№ 8 Мравка в пъпа късно е – усещането за родина е мръсното под ноктите на простия пастир. можем да учим от враг как се обича родина, но да усетим […]
№ 9 РЕКАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО Реката на моето детство извира от залеза, омайно се стеле в поле от уханни цветя. Спокойна и бистра, вълшебна, сребриста бълбука, говори, шуми и […]
№ 11 Спи езерото Спи езерото в трепетно сияние омайно, бели лебеди се носят в бяла тишина, безмълвни, царствани, с корони златни, те плават славно над водни езера. Спи езерото, […]
№ 12 Ескиз от лятото Онези хризантеми оранжево-бледи нацъфтяваха в лехите на съня ми, а аз подреждах огледалата, в които вдовицата бе скрила среднощните си вопли, събирах обичта си след […]
№ 13 сюрреалистично имам да посрещам тежки жътви във стомната вода да съм вода да нося дързостта на диви влъхви страхът в харман да съдера имам да пресявам тънки писъци […]
№ 14 Почуда На Марин Бодаков „Днес умря поет.“ И хората, разбира се, скърбят – попиват очи, драскат некролози, синхронни по стил с неговите оди. А защо? Сълзи се леят […]
№ 15 Цвят на рози се разлива по мен. Нека останем завинаги в този ден. Искам заедно да покорим всяка мечта, прокрадвайки пръсти през нашите тела. Цвят на рози и […]
№ 16 Тъ`кани Изтъня до безумие платното от синчец, което от дълго-неизпълнимо растеше. По-малко е дъхът без дъх бездиханен, не достига магически полъх и се пилее. Нишки лъчисти, пътеки преминати […]
№ 18 Стъпки Стъпвам по морския бряг с песен на бързонога чайка, раждам се в изгрева вечен – огненочервен, животворен. Стъпвам по росна трева с погледа на плаха сърна, грабвам […]