ЯСЕН Е НОСИТЕЛЯТ НА ПРЕСТИЖНАТА СЛАВЕЙКОВА НАГРАДА 2024
май 30, 2024
Автор: Юлияна Цанева
ТОЙ ПОЛУЧАВА КРАСИВАТА ПОЧЕТНА СТАТУЕТКА, ПОЧЕТЕН ПЛАКЕТ И ПАРИЧНАТА НАГРАДА ОТ 2500 ЛЕВА
След като през последните две години престижната Славейкова награда не бе присъждана, през изминалия ден стана ясно, че тя вече има своя носител. Това е Ники Комедвенска от гр. Сливен с нейното авторско произведение №57 „ВЪЗКРЕСЕНИЕ“. Определени са още носители на втора награда и две трети. Това са Миглена Дикова-Миланова от гр. Гент, Белгия, класирана на второ място със стихотворението №99 „(Не)сбъднати сезони“, Димитър Никифоров от гр. София с №13 „МОГА И БЕЗ ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ“, който си поделя третото място с Бончо Къров от гр. Казанлък и неговото авторско произведение №115 „В кокошето яйце“.
Авторитетният конкурс е традиционен и се провежда всяка година, като част от Националните Славейкови празници под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Анонимността на авторите бе снета след заседание на назначеното компетентно жури в състав с председател доц. д-р Петя Цонева – преподавател в Катедра „Англицистика и американистика“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и членове проф. дн Николай Димитров – преподавател в Катедра „Българска литература“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Светла Чалъкова – учител по БЕЛ, Диан Пенчев – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ – гр. Трявна и Веселин Зидаров – карикатурист-хуморист.
В Заседателната зала на Община Трявна, експертите подробно изчетоха, обсъдиха и съгласуваха всички творби, участници в тазгодишния Национален литературен конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Припомняме, че общият брой на получените стихотворения бе 236, но две от тях бяха дисквалифицирани след установяване, че нарушават условията за участие в конкурса.
Точно в 24:00 ч. на 29 май приключи и онлайн гласуването за Награда на публиката. С 262 гласа от общо гласували 3353, стихотворение №122 завоюва тазгодишната победа в обявената категория. След снемане на анонимността това е Любомира Петева от гр. София със своето авторско стихотворение „Трявна“.
Лауреатите ще бъдат официално наградени от кмета на Община Трявна г-н Денчо Минев на 15 юни /събота/ от 18:00 ч. в салона на НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна.
Носителят на Славейкова награда получава престижната статуетка, почетен плакет и паричната сума от 2500 лв. Спечелилият втора награда ще получи паричната сума от 1000 лв. и почетен диплом, а класираните на двете трети места по 250 лв. и почетни дипломи. Победителят в онлайн гласуването ще бъде награден с паричната сума от 500 лв. и също почетен диплом по случай Национални Славейкови празници 2024.
Община Трявна поздравява отличените и пожелава на всички участвали в тазгодишния конкурс здраве, творческо вдъхновение и още много бъдещи успехи!
Снимка: Архив, Община Трявна
Ето и всички отличени творби в Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2024
№ 57
Ники Комедвенска – Носител на Славейкова награда 2024
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Блъска пак тълпата вдъхновена.
Храмът днес блести от светлина.
Дъжд облече всичко във зелено…
А встрани от другите е Тя.
Просто няма начин да я сбъркаш
с тази шапка, с този грозен шал,
сгушена до празничната църква –
лудата от нашия квартал.
Спира кротко всички минувачи,
пита ги за своя мил Иисус,
чакала го цяла нощ, обаче
храмът си останал все тъй пуст…
И дали защото бе валяло,
или от настръхналия мрак,
аз видях едно крило под шала
как се мъчи да политне пак.
Ти си тръгвай, ангел мой прекършен,
в тази нощ, преляла от тъга.
Твоят ад все някога ще свърши,
само че не знам!, не знам кога.
Виж, тълпата шеметно напира –
не за обич, за човешки лов.
От любов красиво се умира,
страшно се живее без любов.
Тъй самотна в цялата вселена,
ти си най-жестокият въпрос:
Ако бе дошъл за Магдалена,
щяхме ли да вярваме в Христос?
Миглена Дикова-Миланова – втора награда
№ 99
(Не)сбъднати сезони
Привечерна е тъгата, защото те няма.
Много отдавна. Много далече.
Лято
Маслината в двора. Стипчиви, твърди плодове,
зреещи в мрака.
На топлия балкон се носим над града
с криле на нощни гларуси.
Бутилка вино.
Под светлата нематериалност на уличната лампа
проблясва лятото с внезапна белота.
Косата ми ухае на щастие и сол.
Есен
Мислите за тебе валят. Монотонно,
в брюкселския дъжд.
Обичам ги. Много.
В София, ръкописи на нощното шкафче.
Закуска с плодове и сирене.
Знам диагнозата.
Зима
Кафенето на ъгъла. Седим отвън.
Аромат на домашни сладкиши
и мляно кафе. Специалитети на пекарната.
Най-добрите в квартала. Градска котка на прозореца.
Hidden in plain sight –
знаците ни избождат очите.
Оглушали от скръб. Слепи сме вече.
Пролет
Съобщения – «Нека се чуем скоро, а?»,
«Как си? Къде си? Жълто цвете».
Сбогуването е взето. Писаха за смъртта ти.
Най-последната вълна, виолетова,
привечер.
P.S. Милост за живите, които са щастливи единствено
в пукнатините между световете.
Димитър Никифоров – трета награда
№ 13
МОГА И БЕЗ ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага.
Аз не помня на дните ни слънчеви броя,
нито колко са моите ризи изпрани.
Мен ми стига на твоята нежност покоя
и да стопля ръката ти малка със длани.
Да изпием по чаша усмихнато вино
върху тази, от спомени пъстра, покривка.
Щом допуши лулата си стара коминът,
слънчогледа, до мен да си легнеш с усмивка.
За какво да решавам безмислени ребуси
и да слушам на дните тромпета тревожен.
Искам само все тъй да си бъдем потребни
и смъртта, като дълг неплатен, да отложа.
За това ти го казвам със простички рими
от върха заснежен на последната кота:
като сол и пипер те обичам, любима
и поръсвам филията с мас на живота.
Бончо Къров – трета награда
№ 115
В кокошето яйце
Едва ме бе засмукало
във вихъра си времето и тъкмо се потапях
в цветовете на дъгата,
когато двата свята си поделяха
омразата, барута и земята.
Безмълвни свидетели бяха иконите – как орешетваха храма на бога.
Тогава ми никнеха детските спомени, които ще пазя до гроба. И в гроба!
На изток от рая се дялаха камъни, трябвали много, за новата Троя
и аз щях да бъда един от стопаните – верният страж и работникът „в строя“. Изглежда безумно се бяхме увлекли, щом нашите млади гръбнаци пращяха подобно краката на някой столетник, който едва си стои на краката.
А как са изчезнали всичките камъни
кой да помисли и кой да попита!
Троянският кон бе преспал на площада ни
и там бе помлян на трески – от глава до копита. Коварни ахейци в търбуха му нямаше,
няколко плъха, до смърт изгладнели,
отвътре се зъбеха – зли и уплашени…
Сякаш… сами си се бяхме превзели.
А един усмихнат старец,
към отвъдното поел,
спокойно обясняваше
на своята тояжка:
„… в кокошето яйце не спи орел,
дори и да го мъти стара квачка…“
Любомира Петева – Награда на публиката
№ 122
Трявна
Връщам се тук всяка година
и си представям, че съм дете,
което се протяга към асмите
да си скъса салкъм спомени.
Татко, който ме водеше по малките
павирани улици, вече го няма.
И те ми изглеждат все по-къси,
все по-малки, все по-бързо ме прибират вкъщи.
Днес синьото е по-синьо
и едната върба, която познавах,
е клекнала до земята, сякаш расте надолу.
А мислех, че дърветата стават по-високи.
Тъкмо пих вода от чешмата и
пораснах безбожно бързо,
заразена с тайната на живота –
че не мога да се връщам назад във времето.