НАГРАДИХА УЧАСТНИЦИТЕ В ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС „МАГИЯТА НА ДЕТСКОТО ПЕРО“
май 16, 2024
Автор: Юлияна Цанева
Традиционният конкурс за литературно творчество „Магията на детското перо“ и тази година отличи даровити деца от община Трявна. Своят потенциал в обявената надпревара разгърнаха общо 12 деца – 11 възпитаници на Основно училище „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна и 1 възпитаник на Основно училище „Васил Левски“ – гр. Плачковци. Наградите бяха връчени от заместник-кмета на Община Трявна и секретаря на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Тържествената зала на Община Трявна.
Инж. Жасмина Лазарова поздрави малчуганите за творчеството, ентусиазма и въображението, които са вложили при написването на своите произведения и им пожела още много бъдещи успехи. Поздравления за подкрепата и развитието на техните умения бяха отправени и към класните им ръководители и родители.
Призовите места във възрастова група 7-10 години, категория „приказка“, грабнаха учениците от ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ -гр. Трявна. На първо място се класира Моника Цанева с написаната от нея история за „Вълшебната кукла“, второто място оглави Кристияна Левенова с „Вълшебната гора“ и третото място зае Константин Цанев с „Грозното пате“.
Микаела Кръстева от ОУ „Васил Левски“ – гр. Плачковци бе единствената, която участва във възрастова група 11-14 години, категория „стихотворения“, и за своята авторска творба „Магията на детските мечти“ бе удостоена със специална награда. Като най-големият участник в тазгодишното издание на конкурса, тя получи възможността да награди по-малките ученици от основното училище в Трявна.
Всички творби бяха предварително разгледани и оценени от компетентно жури в състав: г-н Росен Ралев /старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване при Община Трявна, г-жа Юлияна Цанева /специалист „Връзки с обществеността при Община Трявна/ и г-жа Сашка Александрова /секретар на Местна комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни/.
В края на награждаването победителите прочетоха и своите авторски произведения пред всички присъстващи в залата.
Ето и всички творби, участници в литературния конкурс „Магията на детското перо“ 2024
ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 7-10 ГОДИНИ
„КАТЕГОРИЯ „ПРИКАЗКА“
Моника Цанева – I място, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Вълшебната кукла
Здравей, да ти се представя – казвам се Мони и ще ти разкажа за моите вълнуващи приключения в страната на сънищата! Всичко започна един слънчев ден, когато прибирайки се от училище, съвсем случайно се спънах в някаква играчка. Отначало си помислих, че е на дете, което играе наоколо. Поогледах се, но нямаше никой наоколо. Тогава реших да се наведа и да я взема. Но… за моя изненада куклата беше жива и лежеше безпомощна, уцелена от камък. Взех я веднага и побързах да се прибера вкъщи. Сложих я в стаята си и ѝ направих компрес. Стоях до нея, но тя все още не се събуждаше. След вечеря се качих да се приготвям за сън, защото на другия ден бях на училище. За моя изненада малката жива кукла беше будна! Тя беше толкова мъничка, с хубава кафява коса, вързана на кок, красива малка рокля и малки крилца.
– Добре ли си? – попитах аз.
– Ох, все още ме боли главата! – отговори куклата.
– Къде съм? – попита тя.
– Да ти се представя – казвам се Мони и ти се намираш в моята стая. Днес по-рано те намерих на пътя близо до парка. А ти коя си?
– Поли. – отвърна малкото момиче.
– Имаш красиво име! Откъде си? Никога не съм виждала такова малко момиче! – казах аз.
– Аз идвам от страната на сънищата и съм фея. – отвърна ми тя.
– Много интересно! Аз знам, че има Фея на зъбките, но не бях чувала за Фея на сънищата!
– Нашата кралица ме изпрати във вашия свят, защото имам важна мисия, но бях уцелена от двама младежи, които си играеха и като ме видяха, помислиха, че съм гигантско водно конче и решиха да ме замерят с камъни. Така двете разговаряхме няколко часа, докато аз, увлечена от интересната история на Поли, не заспах.
Веднага се озовах пред невероятна градина с много цветя, животни и поточета. Всичко беше толкова хубаво! Цветята ми говореха и знаеха името ми. Животните ме поздравяваха, а в далечината се виждаше красив дворец. Насочих се по пътечката към него и пред мен се появи Поли.
– Здравей, Мони! Добре дошла в света на сънищата! – каза тя.
– Това е най-красивото място в моя свят, затова те доведох тук, за да го разгледаш.
Не можех да повярвам, всичко беше истинско! Аз бях принцеса! Имах красива рокля, разхождах се в невероятни градини и си играех с животните. Живеех в красивия замък. Бях много щастлива и обичана от семейството си. Моят най-верен другар беше кученцето Роки. С него винаги се движехме заедно и не се разделяхме.
Един ден на гости в двореца ми бяха други мои приятели от класа ми, с които играехме на всякакви игри. Толкова беше хубаво, докато не чух някаква аларма…
За жалост се върнах в реалността. Трябваше да ставам за училище. Не исках да напускам това хубаво място, на което бях толкова щастлива! До мен стоеше Поли.
– Добро утро, Мони! Хайде, време е за училище!
– Но, всичко беше толкова…
– Спокойно, довечера ще продължиш невероятното си пътешествие, но сега трябва да отидеш на училище!
Кристияна Левенова – II място, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Вълшебната гора
Казвам се Криси и ще ви разкажа една интересна история!
Аз и моите братовчедки Ани и Дари често ходим на село. Там е много хубаво, защото може да играем на воля. Зад нашата къща има пътека, която отвежда до гората. Ние много пъти сме ходили там с мама и леля Сонче. В средата на горичката има малка полянка. Там цъфтят най-хубавите пролетни цветя!
Веднъж решихме с Ани и Дари да отидем сами до полянката в гората. И тогава се случи нещо необичайно и вълшебно. Както си вървяхме, видяхме една катеричка. Тя подскачаше от клон на клон и ни следваше. Стигнахме до полянката и видяхме, че някои от дърветата са изсечени, а цветята изпотъпкани. Стана ни много тъжно!
Тогава катеричката скочи от едно дърво и дойде при нас. Тя ни заговори с човешки глас. Всички бяхме изненадани и изумени! Тя ни разказа за изсечените дървета. Ние много се натъжихме! Малкото животинче ни се усмихна и ни каза, че ще ни даде вълшебни семенца, които да засадим на голата поляна. Това и направихме!
След една седмица аз и моите братовчедки се върнахме на поляната. Там бяха нацъфтели прекрасни пролетни цветя и дръвчета. Катеричката я нямаше, но ние знаехме, че тя ще пази гората и дърветата.
Хубаво е човек да засади поне едно дърво през живота си!
Константин Цанев – III място, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Грозното пате
Имало едно време една майка патица. Тя била красива и добра. Живеела край реката. Един ден снесла няколко яйца и започнала да мъти. От едното яйце се излюпило много странно пате. То било някак различно и другите много му се подигравали. Патето се чувствало ужасно и затова един ден избягало от дома си!
То избягало, защото вече не издържало на грозните подигравки на всички около себе си. По пътя си срещнало един дядо, който също го изгнил. Патето седнало да плаче на брега на реката. Плакало през цялата нощ. На сутринта се огледало във водата и оттам изскочила златната рибка. Тя му казала, че то е много добро патенце и затова ще му изпълни три желания. Патето казало, че не иска нищо друго, а само да бъде обичано. Златната рибка веднага изпълнила желанието му. Огледало се във водата и видяло, че се е превърнало в красив лебед.
- Боже, колко съм красиво! – възкликнало то.
- Сега животът ми ще се промени! Вече никой няма да ми се подиграва!
Тръгнало патето отново на път и стигнало до красиво езеро. Там видяло други лебеди и отишло при тях със самочувствие, като си мислело, че те ще го приемат с отворени сърца. Това обаче не станало. Те започнали да му се подиграват, да го хокат, да го гонят. То отново много се натъжило и се върнало при златната рибка. Пожелало си да се върне стария му външен вид.
Върнало се вкъщи, защото вече било в безизходица. Майка му и братята му го приели с отворени обятия, защото много се притеснили за него, след като избягало. Те му казали, че винаги ще го обичат, независимо как изглежда.
От семейството по-важно няма!
ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 10-14 ГОДИНИ
„КАТЕГОРИЯ „СТИХОТВОРЕНИЕ“
Микаела Кръстева – специална награда, р-л: г-жа Снежана Борисова, ОУ „Васил Левски“ – гр. Плачковци
Магията на детските мечти
Мечтите на децата са безброй,
светът е сив без детската ни мисъл.
Във своя приказка всеки от нас е герой,
мечтаейки, придаваме си на живота смисъл.
И хващам синьото мастило,
над листа бял започвам да мечтая.
Въображението ни- Земята е спасило,
записвам смело над листа-
за миг не се и колебая.
Животът е красив, изпълнен със мечти,
но често питаме се ний „Защо?“.
Винаги в себе си пази и помни-
МАГИЯТА НА ДЕТСКОТО ПЕРО.
По- добре е да си го признаем,
високо, смело да го заявим.
Да си мечтател- не значи да си празен оптимист,
да си мечтател- значи да си млад и жив!
ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 7-10 ГОДИНИ
„КАТЕГОРИЯ „ПРИКАЗКА“
Божидар Цанев, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Заек и костенурка
Един ден една костенурка, която изглеждала съвсем обикновена на вид, поискала да се състезава със заек, който бил много бърз. Но костенурката имала тайна, която никой не знаел. Тя можела да се телепортира на най-различни места, където тя си пожелаела.
Заекът, обаче, не знаел тази нейна тайна, а си мислел, че тя се движи много бавно. Започнало състезанието, заекът много бързо и лесно я изпреварил, дори като я задминавал и се подигравал. Костенурката се ядосала и се телепортирала на финала. След двадесет минути се появил заекът и много се учудил, като я видял там. Започнал да се чуди как костенурката го е изпреварила. Не можел да живее с тази загуба и поискал от нея отново да се състезават, защото подозирал, че има някаква хитрост и измама зад нейната победа.
Като започнали да бягат втория път, зайчето отново започнало да бърза, но се скрило зад един храст и зачакало да види какво ще направи бавната костенурка. Тя отново се телепортирала на финала и заекът разобличил измамата. Така победата на костенурката изгубила своята стойност и никой не я зачитал.
Тя си взела поука, че дори и да притежаваш вълшебни сили, не трябва да ги използваш, за да лъжеш и за собствена облага.
Дария Мирева, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Горската фея
Имало едно време една принцеса, която живеела в приказно царство. Нейните родители били крал и кралица, които се славели с добротата си в цялото кралство. Обсипвали я с много подаръци, не давали косъм да падне от главата ѝ. Но като всяка принцеса, тя си мечтаела да за своя приказен принц, защото била много самотна. Колкото по-голяма ставала, все повече губела надежда, че ще го срещне. Родителите ѝ също се притеснявали, че тяхната единствена дъщеря няма да се задоми. Кралството им щяло да опустее. Но съдбата си знаела работата…
Един ден красавицата решила да отиде на разходка в близката гора. Вървяла и ридаела, защото се чувствала много самотна. В това време се чуло някой да вика в далечината:
– Помооощ, помооощ!
Огледала се принцесата и какво да види… Чудна фея в гъстите клони на едно дърво. Така била се оплела в клоните, че не можела да помръдне. Принцесата се приближила и я попитала:
– Коя си ти?
– Аз съм горската фея и горският дух ме плени и ме оплете в клоните на това дърво.
– Освободи ме, принцесо, и ще ти изпълня едно желание с моето вълшебство!
Принцесата била добра като своите родители и започнала да чупи клони и не след дълго време феята била освободена. Тя разбрала за желанието на кралската дъщеря и сторила своето вълшебство. Не след дълго принцесата срещнала непознат момък, който се оказал принц от съседно кралство. Двамата се влюбили един в друг и заживели щастливо. Царували дълги години и давали своята доброта на своите поданици.
Иванеса Цанева, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Вълшебното огледало
Имало едно време две момичета, които били сестри. Едната се казвала Ели, а другата Мая. Те били от бедно семейство. Мая била с черна коса, кафяви очи и лунички, а Ели – с руса коса и сини очи. И двете били отлични ученички, но всъщност много се различавали една от друга. Ели била много добра, а Мая била високомерна, защото някак не можела да свикне с обстановката, особено в училище и се държала по-надменно с останалите като защитна реакция.
Един ден те излезли на разходка в гората зад къщата им и видели странно огледало, върху което имало ключалка. Зачудили се какво ли прави там. Любопитството им надделяло и момичетата започнали да търсят ключ.
Ели се сетила, че е виждала подобен ключ на техния таван и двете момичета отишли там да го търсят. Там било много прашно, имало буболечки, паяци и всякакви други гадни неща. Сестрите започнали да търсят ключа. Изведнъж Мая извикала и Ели отишла да провери какво става. Момичето било намерило златна кутийка. Отворили кутийката и вътре намерили сребърния ключ за огледалото.
Бързо изтичали отново зад къщата и отключили ключалката на огледалото. Пред тях се разкрил дълъг, тъмен тунел, който ги отвел в друг свят. В него имало светещи гъби, феи, джуджета, принцове и принцеси и много други чудати същества.
Момичетата се лутали в този чуден свят. Минали няколко часа и след като вече били отчаяни, пред тях се появил един замък. Ели и Мая почукали на вратата и им отворила една великолепна принцеса. Тя ги поканила да влязат и ги нагостила с много вкусна храна. Принцесата ги поканила да останат да спят там, тъй като навън вече се било смрачило. Настанила ги в една от стоте стаи на замъка. Двете сестри легнали в удобните легла и веднага заспали.
На сутринта се събудили и си помислили, че всичко случило се предния ден било сън, но не било така. Ели отишла до магазина и по пътя видяла нейната приятелка Бела. Тя много се учудила какво прави там. Бела ѝ разказала как предишния ден намерила книга и след като я отворила, се озовала в този свят, където я приютил красив, млад принц. Ели разказала и тяхното преживяване в чудния свят. Зачудили се момичетата какво се случва…
Така изминал един месец. Момичетата търсили начин да се приберат вкъщи, но без никакъв успех. Принцесата им казала, че има една вещица, която знаела къде се намират всички портали за тяхната реалност, но за да им ги покаже, трябва да ѝ направят най-вкусната шоколадова торта. Момичетата запретнали ръкави и направили чудесна торта. Отишли при вещицата, поднесли ѝ я и тя им дала ключ за портал, който да ги отведе вкъщи.
Ели и Мая се върнали у дома и заживели дълго и щастливо, благодарни, че се имат една друга.
Томислав Михов, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Сили
Имало едно време две момчета, които били най-добри приятели. От всичко на света те най-обичали да си играят двамата по цял ден. Едното се казвало Боран, а другото Влади.
Веднъж, докато си играели, Боран много пригладнял от многото игри и отишъл до един много стар магазин. Взел си бонбони и бързо ги излапал. След това двете момчета продължили играта си на баскетбол. Боран хвърлил топката, но вместо тя да се озове в баскетболния кош, започнала да левитира. Момчетата не можели да повярват на очите си, спогледали се и в този момент топката тупнала на земята. Престорили се, че не се е случило.
Влади ожаднял и отишъл да пие вода до близката чешмичка. Както си пиел, чул много гаден шум. Изплашил се и бързо се върнал при своя приятел. Обаче Боран имал компания от по-големи момчета, които искали да ги набият. Влади много се стреснал, изкрещял силно и неочаквано ги хипнотизирал. Те започнали да се подчиняват на всяка негова команда. Момчето им наредило да си тръгнат и те веднага го изпълнили.
На следващия ден Влади и Боран отново си играели навън и обсъждали своите сили. Решили, че е опасно да ги използват и се разбрали да не се виждат за известно време. Минали седмици, месеци, дори години, но те не се виждали и почти не излизали навън.
Един ден те все пак решили да излязат и отново да си поиграят, като се успокоили, че силите им са изчезнали с времето. Започнали да играят на „Египетско съкровище“. Първото ниво било лесно. То се наричало „Статуи“. Момчетата бягали от статуи, които ги гонели, защото искали да ги докоснат и да ги превърнат също в статуи. Те минали нивото много бързо и без проблем. Но следващото ниво било по-трудно. Казвало се „Жезълът на Анубис“. Най-добрите приятели се озовали между две стени, които се сближавали и те трябвало да намерят изход. Влади направил звукова хипноза на стените, за да ги забави. Боран се опитал да счупи пода с ниска левитация, но не успял, само отворил пукнатина. За щастие, в нея се криел жезълът на Анубис. С помощта на своите сили той успял да го вземе, сложил го в статуята на египетския бог и вратата се отворила.
Така децата разбрали, че не са опасни за града и могат да контролират своите сили. Започнали отново да излизат всеки ден и да прекарват времето си заедно. Използвали вълшебните си способности, за да помагат на хората.
Цветомир Генчев, кл. р-л: г-жа Нели Коева, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Доброто се отплаща с добро
Имало едно време едно момиче на име Нели. То живеело бедно с родителите си в малка къщичка. Момичето било добро и работливо.
Веднъж пред дома на Нели дошла една старица. Тя била грозна и прегърбена и се подпирала с тояга. Почукала на вратата и помолила за малко вода. Нели съжалила възрастната жена. Поканила я вътре, настанила я да седне и ѝ предложила храна и вода. Тя не знаела, че това е вълшебницата Уанда, която я подлага на изпитание. На доброто отвръщала с добро, но лошотията наказвала жестоко. Уанда хапнала и пийнала, поговорила с девойката и станала да се ходи. На вратата се обърнала и попитала Нели дали ще може след два дни да отиде с нея до пазара, за да ѝ помогне с покупките.
В уречения ден момичето отишло да вземе Уанда. Но колко изненадано било да види не старицата, а млада и красива жена. Тя се представила и признала, че е използвала добрината на Нели. За награда искала да я награди с чудна дарба – когато момичето се усмихне, от устата ѝ да падат жълтици, а когато заплаче, от очите и да капят скъпоценни камъни. Размахала вълшебната си пръчица, произнесла някакво заклинание и изчезнала в облак дим.
Чудната дарба сложила край на бедния живот на Нели. Тя се преместила с родителите си в голяма, хубава къща. Живели дълго и щастливо.
Но Нели никога не забравила Уанда и останала все така добра. С всичките си пари и скъпоценности тя помагала на бедните и се грижела всички около нея да се чувстват добре и да не им липсва нищо!
Диман Добрев, кл. р-л: г-жа Мария Лазарова, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Горска щафета
Един слънчев летен ден в горичката близо до рекичката се срещнали добри приятели. Те били Малък Ежко, Кума Лиса и Зайо Байо. Седейки до бистрата рекичка, хвърлейки камъчета Зайо Байо предложил да направят горска щафета. Всички били съгласни. Но Ежко рекъл:
- Как щафета без съдия?
И незнайно откъде се появил Щурчо Мурчо. Без много чудене Щурчо приел предложението да бъде техен съдия. И ето, че екипът е готов за щафетата. Но Щурчо като съдия предложил да има трасе. Първата точка е горския водопад, втората – мостчето на късмета и последната точка е вековното дърво. Всички весели и засмени се съгласили със Мурчо. И така наредени на старта Щурчо им даде знак за старт. И ето, не мина се и много време първенец Лиса се зададе, а зад нея потен Зайо бодро крачи. А малък Ежко Бежко трети крачи. И така всички с медали бяха наградени.
Андрей Стефанов, кл. р-л: г-жа Мария Лазарова, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Да имаш дом
В един топъл ден малко момче и майка му вървели през един прекрасен парк, близо до дома им. Те обичали много животните, но предпочитали котките. Скоро обаче били загубили две от своите след болест и още тъгували.
На една от алеите в парка срещнали малко черно-бяло пухче. Детето веднага поискало от майка си да го вземат, но тя отказала. След края на разходката майката и детето отново минали по алеята с котето. То стояло там и сякаш ги чакало. Момченцето с много обич и радост погалило косматата топчица. Когато си тръгнали котарачето закрачило с тях. Пристигнали в дома им. Майката казала с усмивка:
- Е, ясно е, че това сладурче ще бъде нашият нов любимец!
Момченцето грабнало котенцето и го отнесло в своята стая. Дало му името Оливър.
От този ден Оливър вече имал дом, семейство и обич. Той бил много щастлив.
Никола Цанев, кл. р-л: г-жа Мария Лазарова, ОУ „Проф. Пенчо Н. Райков“ – гр. Трявна
Дракона и рицаря
Една сутрин Фреди се събудил и видял, че стената в неговата стая се е превърнала в портал. Той преминал през него и се озовал в голям замък. Жителите на замъка били много притеснени. Голям и страшен дракон не им позволявал да напускат крепостните стени. Фреди помолил да го заведат в оръжейната Облякъл се с рицарски костюм и поръчал на ковача да му изкове сабя от злато. Превърнал се в най-храбрия рицар. Щом станало вечер излязъл от замъка и немерил дракона до вековното дърво. Той полетял към него и точно преди да го лапне, Фреди го пробол право в сърцето. Тогава звярът паднал на земята.
Всички поданици на царството благодарили на смелия рицар. Фреди се върнал у дома. След този ден разбрал, че може да се справи с всяка трудна ситуация.
Най-силното оръжие е вярата!