НЕЩО ПО ВЪСТАНИЕТО ПРЕЗ 1876 Г. В ТРЯВНА
май 5, 2023
Автор: Юлияна Цанева
Материалът е предоставен от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ при Община Трявна по случай 147 години от избухване на Априлското въстание в Трявна!
НЕЩО ПО ВЪСТАНИЕТО ПРЕЗ 1876 Г. В ТРЯВНА
По разказа на участвующия в въстанието В. Михалев
ДРЯНОВО
Печатница Лафчиев & Ахмаков
1901
Посвещава се на поборниците от гр. Трявна
Н. Трисе
(Н. Балабанов)
Бай Васил заговори:
– Беше 5 май 1876 година – оная година, която реши съдбините на турската империя, годината, в която пропище дете в майка! Тогава излязохме и ние, няколкото луди глави, както ни наричаха тогавашните чорбаджии, да покажем, че и в Трявна имаме комитет, че и ние желаем да въстанем заедно с дряновци и габровчени. Но нашия войвода Никола Кабачоолу от Търново не дойде. С него, Георгя Измирлиев и Васил Левски още през 1872 год. идваха в Трявна и основахме комитет в дома на Цаня Шишков, когото пък избрахме за куриер. Трябваше да кажа, че В. Левски най-първо се запознал с Цаня Захариев в Тулча, гдето работата се стекла тъй, че Цаньо го препоръчал в с. Ели Кювю (Тулчанско) за учител и черковен певец, там е чул за делото. Левски е идвал от тогава три пъти тука и по-често у дома преспиваше, понеже къщата ни е на баиря и никой не можеше да го узнае. И тъй решихме да въстанем заедно с габровци, защото войводата ни не дойде. От Новата махла бяха изпратени осем души заедно с Митя Гълъбария и Пенчо Колев от Енчевци да ни известят да излезем, тъй като въстанието било прогласено. С тях отидохме в Боженците, гдето научихме как стоят работите от Ивана Попчето. Връщаме се и събираме всички членове на заседание. Избрахме за водач през балкана Тодора Оптарамана, защото никой друг не знаеше тъй добре пътищата, както него. На Ганьов хан ни чакаха Христо Патрито и Тодор Кирков, за това намерихме за добре да ги доведем в Трявна тайно и тогава да се дигнем, като провъзгласим тях за войводи, понеже повечето от съзаклятниците не искаха да вървят без войвода. Ето защо на връщане от хана извадихме камите и минахме през Трявна с Цаня Захариев и до вечерта всички дюгени бяха изпозатворени. Симеон Цонев беше извадил и забил едно знаме срещу Томча Балабана и ни чакаше.* Грабваме знамето и го забиваме насред мегданя; поставихме Тодора Кирков да го пази, а ний се разпръснахме да викаме другарите. За час отгоре се събрахме до 90 души. Нареждаме се под знамето, потегляме за Ганьов хан. Едни се оплакват, че нямали хляб, други се изплашили, а ние – младите – пеем, колкото ни глас държи:
„Не плачи, майко, не жали“ от Ботева.
Долината ечеше. Най-много се чуваше гласът на Симеон Цонев, който от време на време изсвирваше с тръбата. Турците избягаха, уплашили се да не сме московци. Даже ястието си на огъня оставили; а един толкова се захласнал, че удрял вързания си кон да върви и в яда си го запердашил с калъча си … На горния край се спряхме. Който не искаше да върви, даде си пушката и се върна. На Ганьов хан стигнахме само 60 души. От там се опътихме за Енчовци, гдето спахме гладни и на утринта тръгнахме за Габровски Генчовци: останахме 25 души; другите избягали. Посрещнахме ни добре; опекоха агнета – с една реч весело я изкарахме! На другия ден стигаме Новата махла. Балкана весел; грейнало слънцето, да му се не нарадваш! И ние гъмжим с пушките на рамо; зер главите сме си сложили вече в торбите. Тъдява е избягал Михал Хаджиев с още някой, защото в Новата махла пристигнахме 15 души. Камбаните забиха; излязоха да ни посрещнат с байраците, начело с поп Иван Чомаков от Габрово.
– Само вий ли сте? Где са другите? Нали сте много? – ни питат.
– Избягаха! – отговаряме, зер срам ни е. Нейсе, събрахме се до 50 души всичко. Прекарахме три дни весело там. И колко по-весели щяхме да бъдем, ако бяхме всички, но нали другите избягаха! …
На третия ден се отправяме за с. Балани (Габровско); а от там – в с. Жълтеш – в него преспахме. Дигаме поп Георгя Жълтешки и се каним вече да пътуваме; но в туй време дохожда един ранен въстаник, Кольо Мусинченина, който избягал от четата в Дряновския манастир след разбиването й. Аз бях караулен началник, на мене го придадоха; превързах го, оставих го в близката воденица под надзор, но щом сме заминали, предали го и го затворили в Търново.
На Боженците отидохме. Попа ни даде три наполеона и го оставихме. Всички боженчани излязоха с нази. От там се връщаме пак на Габровски Генчовци, защото се и
* Знамената бяха две. На мегданя забих знамето, приготвено от комитета.
научихме, че в Трявна имало аскер, а на 9-ти бяхме в Новата махла. Там направихме съзаклятието. Отбраха десятници, в което число попаднах и аз заедно с Симеон Цонев и Георги Калчев, а пък Христо Патрито от Шипка бе избран за войвода. (Щяхме да го произведем войвода, ако се отличеше в битката.) Двама богаташи – Беньо и Ив. Карадимитров, дадоха 10 наполеона да се отърват, но турците ги хванали и обесили в Габрово отпосле.
На 11 май завале сняг, а на 12-ти войската ни загради в Новоселската китка. Ний бяхме ниско в корията, а турците горе – на върха. Битката се отвори, куршумите зафучаха като градушка над нази. Всеки се беше заложил зад дърво…. Щом се покаже някой читак и – хоп долу… Позицията ни бе хубава. Цели 5 часа трая боя без почивка: от 6 до 11 часа по турски. Взе да се смръква. Помислихме: „Ако стоим тука, може да нахълтат и ще ни избият, зере хиляди войска е туй!“
Разгеле намери се един по-решителен, Станьо Гъдев, който викна, колкото му глас държи:
- Бягайте момчета, наляво, защото ни заградиха…ура!
Долината екна. Тодор Етърчанина се хвърли с ножа върху турската сган… И всички след него…Револверите ни ечат… Сполучихме да си отворим път с труд между неприятелските редове… Убихме сума читаци… Като че се уплашиха, май с турци… Оттеглихме се без повреда.
Потерята ни следеше. Запали селата: Баланите, Нова махла и др., през които бяхме минали. Ний се пръснахме по Балкана. Едни бяха издадени, други хванати, трети се скриха из миши дупки… Един поп издал Захария Петров в Шуменско. Георги Калчев се е крил в Белица, а аз – в Самоводене… А в Трявна хванали до 50 граждани, начело със свещениците, и ги запрели: бой до убиване яли горките!… Ех, да взема да ти разправям моята история, как съм се скитал, къде съм ходил, как са ме запирали, как съм избягвал – тя е дълга и широка… Ти искаш само за въстанието ни: ето това е вкратце въстаническата ни историйка! Цаньо Захариев и сега държи някои писма от Букурещкия комитет. Пенсия няма, защото чака да го молят, а ази имах и ми я отнеха, че съм бил имал къща за 1000 лева – демек богат съм бил.
– Колко души участвахте в битката от Трявна? – попитах.
– Ето кои бяха: Симеон Цонев, Петър Генчев, Цаньо Баръма, Продан Рачев, Цаньо Захариев, Кънчо Захариев, Васил Михалев, Захария поп Петров, Георги Калчев, хаджи Христо поп Димитров, Петко Г. Отвъденеца, Петър Балабана, Кънчо Германията, Цаньо Д. Стойчев и Братой Христов – всички от Трявна.
– Ами как стана убийството на Петър Генчев? – попитах пак.
– Добре кажиш! Петър Генчев, като се скитал из Балкана, най-после се връща в Трявна. Попитва майка ми дома ли съм, а тя го излъгва, че ме няма. Аз бях се скрил в една подземна дупка у дома. Връща се у тях и се облича в новите си дрехи, взема всичките си пари и излиза. Отишъл на Димийов хан. Казва на Хуба Илиева да му носи хляб на радославовата плевня, до колиби Рашовите, на което тя се съгласила. Отива там и легнал да поспи, обаче в същото време минава потера да гони някакви хайдути.
– Вий търсите хайдути в селото, а той ей го хи де отиде в плевнята! – казала тя.
Заградили плевнята отвред. И, както спял, изгърмяват. Той започнал да се брани, но един читак го цапва с нож по главата и му отсича темето с ухото заедно. Мозъкът му изпадал.
– За вяра отивам, братя! – извикал той, а те го покарали вързан. Повървял няколко крачки, пада и помолва да му отрежат главата, защото не можел да върви повече. Друг читак го закала; набили главата му на кол и с песни потеглили за Трявна, гдето я забили пред конака. Той беше последнята жертва от това възстание! За нази почти нищо не е писано още.
С това бай Васил свърши разказа си.
– Вечна ви памет, измрели поборници! – поменах аз.
гр. Трявна
19 април 1901 г.